Спомените пак ме гонят...

Седя на прозореца и капят от очите сълзи,
мисля за миналото и... толкова боли!
Капките от дъжда се сливат с моите,
както преди устните ми с твоите...

Защо отново се сетих за тази рана?
Защо отново чувствам се надрана?
Сякаш някой с нокти безчувствено ме дере,
сякаш животът си отива... Всичко се тресе!

Затварям очи, прехапвам прежаднелите си устни,
без допира на твоите те са безвкусни...
Свивам очите, капват сълзите,
вали навън - плачат с мен звездите!

Ще видиш, аз ще се изправя и ще се срещнем,
ще стана от калта, в която потъвам,
ще ти подам ръка като приятелката ти стара,
ще сляза от този влак и ще потегля към следващата гара!