22 окт. 2007 г., 20:45

Спомените пак ме гонят...

Поэзия

933 0 0

Седя на прозореца и капят от очите сълзи,
мисля за миналото и... толкова боли!
Капките от дъжда се сливат с моите,
както преди устните ми с твоите...

Защо отново се сетих за тази рана?
Защо отново чувствам се надрана?
Сякаш някой с нокти безчувствено ме дере,
сякаш животът си отива... Всичко се тресе!

Затварям очи, прехапвам прежаднелите си устни,
без допира на твоите те са безвкусни...
Свивам очите, капват сълзите,
вали навън - плачат с мен звездите!

Ще видиш, аз ще се изправя и ще се срещнем,
ще стана от калта, в която потъвам,
ще ти подам ръка като приятелката ти стара,
ще сляза от този влак и ще потегля към следващата гара!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...