Споменът

Когато искаш да избягаш, а не помръдваш и сантим...

Когато искаш да извикаш, а само звук издаваш шепнешком...

Когато всеки в твоите очи е черен и такъв е даже и светът...

Когато искаш да летиш, но здраво на земята те държат...

Когато си отчаян и някак си не виждаш бряг...

Когато иска ти се да си весел, но сълзите ти рукват пак.

Когато нощем ти е тежко и не можеш да заспиш.

Когато нищичко човешко в себе си не чувстваш ти.

Тогава някъде дълбоко в душата си с чувства разрови.

От мислите осводи се и бавно затвори очи.

Ще видиш, има нещо скрито, което вечно те крепи.

И има нещо, за което дори не подозираш ти.

И ето в този миг отчаян подава ти с любов ръка.

Вземи го, докосни го, и аз бих искала това.

И вече озари се бързо и блесна твоят ден,

защото ти намери  своята надежда, спомена за мен!