Когато искаш да избягаш, а не помръдваш и сантим...
Когато искаш да извикаш, а само звук издаваш шепнешком...
Когато всеки в твоите очи е черен и такъв е даже и светът...
Когато искаш да летиш, но здраво на земята те държат...
Когато си отчаян и някак си не виждаш бряг...
Когато иска ти се да си весел, но сълзите ти рукват пак.
Когато нощем ти е тежко и не можеш да заспиш.
Когато нищичко човешко в себе си не чувстваш ти.
Тогава някъде дълбоко в душата си с чувства разрови.
От мислите осводи се и бавно затвори очи.
Ще видиш, има нещо скрито, което вечно те крепи.
И има нещо, за което дори не подозираш ти.
И ето в този миг отчаян подава ти с любов ръка.
Вземи го, докосни го, и аз бих искала това.
И вече озари се бързо и блесна твоят ден,
защото ти намери своята надежда, спомена за мен!
© Елена Елена All rights reserved.