7.01.2022 г., 6:59 ч.
Споменът по теб...
Небето слезе долу. И мълчи.
А чудни твои думи в локви плисват.
И почна да ти пари в две очи,
когато чу, че с остър спазъм дишам.
Когато чу, че в дъжд един съзрях,
че трябва да ми светнеш нощем горе.
Понеже се превърна в снимка с прах
и споменът по теб е пуснал корен.
А чудни твои думи в локви плисват.
И почна да ти пари в две очи,
когато чу, че с остър спазъм дишам.
Когато чу, че в дъжд един съзрях,
че трябва да ми светнеш нощем горе.
Понеже се превърна в снимка с прах
и споменът по теб е пуснал корен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Васил Борисов Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
