15.02.2008 г., 0:40

''Споменът в сърцата ни''

848 0 0

                                          ''Споменът в сърцата ни''


                             Чак в последния си спомен аз разбрах,
                           че душата ми ти направи на пух и прах.
                                                       И затова знай,
                                         че ти ще имаш грях до край.

 

 

                                       Само споменът в сърцата ни,
                                        той вечно там ще се  запази.
                                     Но ще ти кажа, ще се обзаложа даже,
                                          че ще има още и още сълзи.

 

                               Пак си мисля вечерта дали ще  сънувам
                               това, което най-много желая и мечтая.
                                                     То е да те разцелувам,
                                      ала искам и завинаги да е споменът 
                                                            в сърцата ни.     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кою Коев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...