Спомни си...
Спомни си...
първите усмивки на разсъмване,
с които радостно посрещахме деня
и всеки лъч на галещото слънце,
лудуващо по нашите лица.
Спомни си...
хилядите малки лудории,
с които ти възвръщах радостта
и веселите дневни щуротии,
зареждащи душата с топлина.
Спомни си...
тихите жадувани мечтания,
пулсиращи в зенита на нощта
и нежните красиви обещания,
сред лунната сребриста тишина.
Спомни си...
сънищата несънувани и необятни,
защото...
аз съм още в тях.
Дочка Георгиева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Г Всички права запазени
