4.09.2008 г., 7:11

Спор

831 0 2

 

        Спор

 

Имах среща с преподобен,

беше чисто откровение.

В разговор за мен удобен

гласно изразих си мнение.

Благонравно ми говори

той за земните нещастия,

но решихме да поспорим

що е то – човешко щастие?

Има ли го по света

или да го търсим с свещи,

дали хорска суета

спретва му интриги вещи...

Спорът стана схоластичен,

отчето бе богослов.

Но пък спор, за мене личен,

аз прекъснах с апостроф:

„За да просперирам днес

трябва да съм много... „кучка.”

И ще видя в бърз прогрес

всичко как ще се получи.

После: вярвам във доброто,

то ще ме крепи навеки!

Но на практика май злото

си проправя път с пътеки!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • После: вярвам във доброто,
    то ще ме крепи навеки!
    Но на практика май злото
    си проправя път с пътеки!”

    За жалост е така...!
    Поздрави!
  • Толкова си права! Така е наистина в съвременното общество1Поздрав за хубавото стихотворение!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...