4.09.2008 г., 7:11 ч.

Спор 

  Поезия
524 0 2

 

        Спор

 

Имах среща с преподобен,

беше чисто откровение.

В разговор за мен удобен

гласно изразих си мнение.

Благонравно ми говори

той за земните нещастия,

но решихме да поспорим

що е то – човешко щастие?

Има ли го по света

или да го търсим с свещи,

дали хорска суета

спретва му интриги вещи...

Спорът стана схоластичен,

отчето бе богослов.

Но пък спор, за мене личен,

аз прекъснах с апостроф:

„За да просперирам днес

трябва да съм много... „кучка.”

И ще видя в бърз прогрес

всичко как ще се получи.

После: вярвам във доброто,

то ще ме крепи навеки!

Но на практика май злото

си проправя път с пътеки!”

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • После: вярвам във доброто,
    то ще ме крепи навеки!
    Но на практика май злото
    си проправя път с пътеки!”

    За жалост е така...!
    Поздрави!
  • Толкова си права! Така е наистина в съвременното общество1Поздрав за хубавото стихотворение!
Предложения
: ??:??