Спор
Имах среща с преподобен,
беше чисто откровение.
В разговор за мен удобен
гласно изразих си мнение.
Благонравно ми говори
той за земните нещастия,
но решихме да поспорим
що е то – човешко щастие?
Има ли го по света
или да го търсим с свещи,
дали хорска суета
спретва му интриги вещи...
Спорът стана схоластичен,
отчето бе богослов.
Но пък спор, за мене личен,
аз прекъснах с апостроф:
„За да просперирам днес
трябва да съм много... „кучка.”
И ще видя в бърз прогрес
всичко как ще се получи.
После: вярвам във доброто,
то ще ме крепи навеки!
Но на практика май злото
си проправя път с пътеки!”
© Надежда Борисова Всички права запазени
то ще ме крепи навеки!
Но на практика май злото
си проправя път с пътеки!”
За жалост е така...!
Поздрави!