Спор

4.09.2008 г., 7:11 ч.

Поезия

525 0 2

Спор

Имах среща с преподобен,

беше чисто откровение.

В разговор за мен удобен

гласно изразих си мнение.

Благонравно ми говори

той за земните нещастия,

но решихме да поспорим

що е то – човешко щастие?

Има ли го по света

или да го търсим с свещи,

дали хорска суета

спретва му интриги вещи...

Спорът стана схоластичен,

отчето бе богослов.

Но пък спор, за мене личен,

аз прекъснах с апостроф:

„За да просперирам днес

трябва да съм много... „кучка.”

И ще видя в бърз прогрес

всичко как ще се получи.

После: вярвам във доброто,

то ще ме крепи навеки!

Но на практика май злото

си проправя път с пътеки!”

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

petinka67 (Петя Кръстева)

2008-09-04T09:43:38+03:00

После: вярвам във доброто,
то ще ме крепи навеки!
Но на практика май злото
си проправя път с пътеки!”

За жалост е така...!
Поздрави!
Уенди (Бианка Габровска)

2008-09-04T07:45:34+03:00

Толкова си права! Така е наистина в съвременното общество1Поздрав за хубавото стихотворение!