Sep 4, 2008, 7:11 AM

Спор

  Poetry
828 0 2

 

        Спор

 

Имах среща с преподобен,

беше чисто откровение.

В разговор за мен удобен

гласно изразих си мнение.

Благонравно ми говори

той за земните нещастия,

но решихме да поспорим

що е то – човешко щастие?

Има ли го по света

или да го търсим с свещи,

дали хорска суета

спретва му интриги вещи...

Спорът стана схоластичен,

отчето бе богослов.

Но пък спор, за мене личен,

аз прекъснах с апостроф:

„За да просперирам днес

трябва да съм много... „кучка.”

И ще видя в бърз прогрес

всичко как ще се получи.

После: вярвам във доброто,

то ще ме крепи навеки!

Но на практика май злото

си проправя път с пътеки!”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

  • После: вярвам във доброто,
    то ще ме крепи навеки!
    Но на практика май злото
    си проправя път с пътеки!”

    За жалост е така...!
    Поздрави!
  • Толкова си права! Така е наистина в съвременното общество1Поздрав за хубавото стихотворение!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...