i0rdan (Йордан Мишев)
18 9
15.11.2008 г., 11:06 ч.

Справедливост 

  Поезия » Философска
795 0 2
Опитвам отново... не мога дори и за миг да заспя -
въртя се във ярост и злоба.
Напразно проклинам света.
А други заспиват спокойно. В съня си без съвест броят
пари и богатства.  Законно
натрупват въз чуждия гръб.
-
И как да заспя, като зная, че някъде скита, навън,
отритнат от Господ нещастник...
И той ли проклина света?
Изключено. Даже не мисли за всичките тези неща,
а само със мъничко иска,
да иде при своите деца.
-
Защо да заспя, като зная, че вече в света ни се губи
добрата и честната вяра.
Без нея защо да се будя?
Без обич и капка достойнство - те вече не будят поклон -
омразата стана пространство,
нещастието - писан закон.
-
Опитвам отново... не искам дори и за миг да заспя.
безпомощно, тихо и мрачно,
отново замислен лежа.
А някъде тъжен нещастник се връща при свойте деца.
Отново със нищо в ръцете,
в очите му сълзи горят.
-
... а други, на сън зажаднели,
броят и броят, и броят... 

© Йордан Мишев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??