15.11.2008 г., 11:06

Справедливост

1.1K 0 2
Опитвам отново... не мога дори и за миг да заспя -
въртя се във ярост и злоба.
Напразно проклинам света.
А други заспиват спокойно. В съня си без съвест броят
пари и богатства.  Законно
натрупват въз чуждия гръб.
-
И как да заспя, като зная, че някъде скита, навън,
отритнат от Господ нещастник...
И той ли проклина света?
Изключено. Даже не мисли за всичките тези неща,
а само със мъничко иска,
да иде при своите деца.
-
Защо да заспя, като зная, че вече в света ни се губи
добрата и честната вяра.
Без нея защо да се будя?
Без обич и капка достойнство - те вече не будят поклон -
омразата стана пространство,
нещастието - писан закон.
-
Опитвам отново... не искам дори и за миг да заспя.
безпомощно, тихо и мрачно,
отново замислен лежа.
А някъде тъжен нещастник се връща при свойте деца.
Отново със нищо в ръцете,
в очите му сълзи горят.
-
... а други, на сън зажаднели,
броят и броят, и броят... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Мишев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...