Хвърли ме в огъня и ме изгори,
с него сме си сроднички души,
изгарящи в безброй искри,
затова не ще боли,
единствено ще пресуши
тези две сълзи,
които ти ми подари.
Не, не ме моли...
сърцето ми кърви,
и да се спреш не мислиш ти,
пронизваш го болезнено... боли,
с мъчителна любов го нарани,
по дяволите - спри!
© Мирена Всички права запазени