Спри!
Спри, човече! Усмихни се!
Облачето погледни!
Глътка въздух поеми си!
Уморен си вече ти!
От насъщните проблеми
ток, вода и хляб,
нямаш никак, никак време
за света около нас.
На пейка в парка последни си,
отпусни уморените нозе.
Виж катерички там лудуват
и гълъбчета нахрани.
Отвори си сетивата
за малките, красивите неща.
Природата е тъй богата,
със сила ни дарява тя.
Вечер своите проблеми
под възглавницата остави.
Няма кой да ги поеме
утре ти си ги реши.
Работата знай не свършва
даже и след сто лета.
Няма да сме там тогава.
Да се порадваме сега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кети Колева Всички права запазени
