Спри, човече! Усмихни се!
Облачето погледни!
Глътка въздух поеми си!
Уморен си вече ти!
От насъщните проблеми
ток, вода и хляб,
нямаш никак, никак време
за света около нас.
На пейка в парка последни си,
отпусни уморените нозе.
Виж катерички там лудуват
и гълъбчета нахрани. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация