Спри
Спиш ли?
Сигурна съм, че не.
Ти никога не спиш…
Ти си тази,
която не дава покой на душата ми!
Дето чопли старите ми рани
и ги кара да кървят…
Дето държи отворени тежащите ми за сън клепачи…
Дето изправя кръста ми,
превил се от извънгабаритен товар…
Дето пръска главата ми от непобиращите се в нея мисли…
Дето стиска устните ми
за напиращите навън неизречени чувства…
Дето движи краката ми пак напред и все напред…
Спри, грешнице,
спри!
Аз искам да си отдъхна…
от мисли,
от чувства,
от безмълвие…!
Аз искам да затворя очи и да видя море,
и вълни…
и небе…
и криле…
и очи…
Искам да отдъхна…
Не да издъхна!
За да продължа,
За да не греша,
За да си простя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Стойчева Всички права запазени
