Спри
Спиш ли?
Сигурна съм, че не.
Ти никога не спиш…
Ти си тази,
която не дава покой на душата ми!
Дето чопли старите ми рани
и ги кара да кървят…
Дето държи отворени тежащите ми за сън клепачи…
Дето изправя кръста ми,
превил се от извънгабаритен товар…
Дето пръска главата ми от непобиращите се в нея мисли…
Дето стиска устните ми
за напиращите навън неизречени чувства…
Дето движи краката ми пак напред и все напред…
Спри, грешнице,
спри!
Аз искам да си отдъхна…
от мисли,
от чувства,
от безмълвие…!
Аз искам да затворя очи и да видя море,
и вълни…
и небе…
и криле…
и очи…
Искам да отдъхна…
Не да издъхна!
За да продължа,
За да не греша,
За да си простя!
© Ангелина Стойчева All rights reserved.
