3.09.2014 г., 11:25

Спри, море

668 0 5

Спри, море, не се вълнувай,

със ръце да те прегърна!

А морето не ме чува,

как със мъка да се върна?

 

Знам, че ти не си демон,

спри със своето коварство!

Ти при царя Симеон

си било във мойто царство!

 

Аз ти давам честна дума,

имам детския адет -

и по Места, и по Струма

да ти пращаме привет!

 

И морето се утихна,

устните във мене впи,

слънцето ми се усмихна,

глътка щастие отпих!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмаил Али Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "И морето се утихна,

    устните във мене впи,

    слънцето ми се усмихна,

    глътка щастие отпих!"
    ---------------------------------------------------------
    Щастлив финал, звучи красиво и жизнеутвърждаващо,прекрасен стих сътворен от влюбен в морето поет! Поздрави и от мен! Бъди!
  • Много красиво ,топло и пресъздадено с много любов.Пеживях тази духовна картина!Поздрави!!!
  • Стихотворение написано със завидно вдъхновение от морето.
    Прекрасен стих в една постигната творба!Чудесно е!Поздрав от сърце!!!
  • Морето всъщност е в нас! Трябва само да го усетим и то ще ни дари със солени пръски и с мирис на живот. Като океана на Соларис /от Станислав Лем/. А за подсещане е нужна малко история /Симеон Велики и Иван Асен II/, както и любов вдъхната от Струма и Места.

    Поздравление и най-висока оценка, Исмаиле!
  • "слънцето ми се усмихна,
    глътка щастие отпих!"

    Хубаво е!

    Поздрав!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...