Спри, море, не се вълнувай,
със ръце да те прегърна!
А морето не ме чува,
как със мъка да се върна?
Знам, че ти не си демон,
спри със своето коварство!
Ти при царя Симеон
си било във мойто царство!
Аз ти давам честна дума,
имам детския адет -
и по Места, и по Струма
да ти пращаме привет!
И морето се утихна,
устните във мене впи,
слънцето ми се усмихна,
глътка щастие отпих!
© Исмаил Али Todos los derechos reservados
устните във мене впи,
слънцето ми се усмихна,
глътка щастие отпих!"
---------------------------------------------------------
Щастлив финал, звучи красиво и жизнеутвърждаващо,прекрасен стих сътворен от влюбен в морето поет! Поздрави и от мен! Бъди!