Спри не си отивай ... остани
поне за малко пак
аз знам .. не ще сме вече заедно с теб ,
аз знам обърках и съсипах всичко ..
но спри се моля те .. за малко спри и пак ме погледни ..
както някога преди ,
спри и пак ме докосни ..
Толкова ми липсваше..
Как искам пак да ме целунеш ,
да погалиш нежно моето лице ,
но знам ништо не ще е както преди ..
Едва ли ще те видя вече
за това сега се спри
и пак кажи че ме обичаш
дори лъжа да е ..
поне за миг в сърцето радост да проблесне..
пък когато си отидеш .. всичко пак ще е по старо му ..
ще плача аз пак ден и нощ ...
и ще се моля пак да си до мен .............
през някой светъл .. топъл
ден...
© Дезизлафа Петрофа Всички права запазени