Dec 13, 2005, 12:06 AM

Спри не си отивай ...

  Poetry
1.2K 0 1

Спри не си отивай ... остани
поне за малко пак
аз знам .. не ще сме вече заедно с теб ,
аз знам обърках и съсипах всичко ..
но спри се моля те .. за малко спри и пак ме погледни ..
както някога преди ,
спри и пак ме докосни ..
Толкова ми липсваше..
Как искам пак да ме целунеш ,
да погалиш нежно моето лице ,
но знам ништо не ще е както преди ..
Едва ли ще те видя вече
за това сега се спри
и пак кажи че ме обичаш
дори  лъжа да е ..
поне за миг в сърцето радост да проблесне..
пък когато си отидеш .. всичко пак ще е по старо му ..
ще плача аз пак ден и нощ ...
и ще се моля пак да си до мен .............
през някой светъл .. топъл
ден...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дезизлафа Петрофа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...