Спри се ... остави ме...
Спри се... остави ме...
Спри се... остави ме...
докога да те моля, кажи?
Ти взе ми усмивката и целувка открадна дори,
спри се... остави ме!
Аз вярвах ти, споделях ти...
пред теб изливах своята душа,
но ти предаде ме, затуй не ме моли,
не изричай поредната лъжа!
Спри се... остави ме...
между нас... вече нищо не остана,
за миг помисли си... забрави ме,
спри да ровиш в болезнената стара рана.
Как се чувствам днес, само аз си зная,
не искам вече с никой да споделям,
имам един човек до себе си и само него желая...
а ти - да си далеч от живота ми, определям!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Амбова Всички права запазени
