Feb 7, 2007, 6:31 PM

Спри се ... остави ме...

  Poetry
1.4K 1 2

Спри се... остави ме...


Спри се... остави ме...
докога да те моля, кажи?
Ти взе ми усмивката и целувка открадна дори,
спри се... остави ме!

Аз вярвах ти, споделях ти...
пред теб изливах своята душа,
но ти предаде ме, затуй не ме моли,
не изричай поредната лъжа!

Спри се... остави ме...
между нас... вече нищо не остана,
за миг помисли си... забрави ме,
спри да ровиш в болезнената стара рана.

Как се чувствам днес, само аз си зная,
не искам вече с никой да споделям,
имам един човек до себе си и само него желая...
а ти -  да си далеч от живота ми, определям!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Амбова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...