22.01.2021 г., 23:00

Спътница

646 0 0

 

Спомени в главата ми изникват от онези  времена,
когато срещнахме се някъде в небитието. 

Съблечена, от грях неопетнена, като изваяна  от господня сълза, 
привлече ме към себе си,
с неръкотворна красота. 

Пътувахме във вектора на времето като в приказките за деца, 
и танцувахме танго необуздано страстно, в опияняващ плен на любовта. 

Дом наш тялото ми беше, 
чрез което заедно опознавахме света, 
но  усещахме понякога как някога, ще почука на вратата ни
неканен гост - смъртта. 

Извървяхме заедно път не лек, 
на изпитания подложил нашата съдба, 
но  иде краят, идва време за  раздяла,
и уморена тя  от светски норми, суета - призрачно изгубва се
във непрогледно паднала пред нас мъгла. 

На мен  остава да мечтая, 
в избраните от нас за следващ път тела, 
отново моя спътница да бъде тя, наречена от някого - душа. 

 

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Климентин Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...