22 янв. 2021 г., 23:00

Спътница

647 0 0

 

Спомени в главата ми изникват от онези  времена,
когато срещнахме се някъде в небитието. 

Съблечена, от грях неопетнена, като изваяна  от господня сълза, 
привлече ме към себе си,
с неръкотворна красота. 

Пътувахме във вектора на времето като в приказките за деца, 
и танцувахме танго необуздано страстно, в опияняващ плен на любовта. 

Дом наш тялото ми беше, 
чрез което заедно опознавахме света, 
но  усещахме понякога как някога, ще почука на вратата ни
неканен гост - смъртта. 

Извървяхме заедно път не лек, 
на изпитания подложил нашата съдба, 
но  иде краят, идва време за  раздяла,
и уморена тя  от светски норми, суета - призрачно изгубва се
във непрогледно паднала пред нас мъгла. 

На мен  остава да мечтая, 
в избраните от нас за следващ път тела, 
отново моя спътница да бъде тя, наречена от някого - душа. 

 

 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Климентин Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...