Срам
Случайна ли беше
нашата среща,
притихнал седеше
до стената отсреща.
Аз също не смеех
да погледна към теб
и чанта люлеех
от срам, тъй нелеп.
Усмихна се нежно
и аз те познах,
и чувства копнежни
във тебе съзрях.
Очите ти шареха
моето тяло,
от срам изгаряше
лицето ми цяло.
Острият поглед
по устните мина,
разпали се огън
сякаш в камина.
Целувка ми лепна
по червената буза
и сякаш залепна
морска медуза.
След туй ме покани
на чаша кафе,
потриваше длани,
аз криех ръце.
И тъй си седяхме
и блеехме двама
и май изтървахме
любовта си голяма!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валка Всички права запазени
