Във нощите сред сънищата скитам
не моите, а чуждите такива.
Емоцията изкам да опитам
и в тях... какво ли не откривам...
Копнежи по отминалите дни,
любовни ласки, толкова греховни...
И тътена на сбъднати мечти
и грохота... на камъни надгробни...
Страдания по скрити, тъмни тайни,
видения абстрактни, непознати...
И ароматите са тъй омайни
на сънищата и луната...
Във сънищата, чуждите, аз скитам,
но своите все не мога да открия...
Смутен понякога сам себе си се питам,
дали не съм чужд сън... и аз самия...
3.05.2014
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени