11.01.2007 г., 21:03

Сред вълните

1.9K 0 4
Сред вълните

Моля те, остави своята самота.
Ела сред милостивите вълни.

Вълните идват от началото,
така непримиримо бурни
срещу стърчащите скали.

Скалите и вълните.
Те заедно създават
тази толкова прохладна пяна.

От нея се излюпва въздухът.
И ангелите.
И дяволите.
И бог.

И цялото вълнообразие,
което съществува.

Тук идва и човекът сам,
с копнеж.
Съблича дрехите си
сред скалите,
за да скочи,
гмуркайки своето
голо и новородено тяло.

И след това изплуват от дълбините,
водорасли и морска пяна.
И живеят.
Дишат.
Мятат се.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарко Дони Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми
  • Сред скали се учим да чистим душата си, да поемаме белотата на нещо красиво...
  • Знаеш ли, Дарко, на твое място бих посветил това на всички, които пишат за самотата или се чувстват самотни в мига на прочитането на тези стихове!
  • На мен ми харесва!Сюреалистична асоциативна поезия.Продължавай в същия стил без да ти пука...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...