Jan 11, 2007, 9:03 PM

Сред вълните

  Poetry
1.9K 0 4
Сред вълните

Моля те, остави своята самота.
Ела сред милостивите вълни.

Вълните идват от началото,
така непримиримо бурни
срещу стърчащите скали.

Скалите и вълните.
Те заедно създават
тази толкова прохладна пяна.

От нея се излюпва въздухът.
И ангелите.
И дяволите.
И бог.

И цялото вълнообразие,
което съществува.

Тук идва и човекът сам,
с копнеж.
Съблича дрехите си
сред скалите,
за да скочи,
гмуркайки своето
голо и новородено тяло.

И след това изплуват от дълбините,
водорасли и морска пяна.
И живеят.
Дишат.
Мятат се.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарко Дони All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесва ми
  • Сред скали се учим да чистим душата си, да поемаме белотата на нещо красиво...
  • Знаеш ли, Дарко, на твое място бих посветил това на всички, които пишат за самотата или се чувстват самотни в мига на прочитането на тези стихове!
  • На мен ми харесва!Сюреалистична асоциативна поезия.Продължавай в същия стил без да ти пука...

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...