Среднощен спомен
Безбройно ме раняват в късен час
стаени думи, дълго зъби стисках.
В албуми стари, вперена в захлас
напуканите снимки ме притискат.
Тоз спомен! Виж сърцето как боли,
щом чоплиш ти дълбоките му рани.
Не беше включен в сметките. Уви!
Надхитри ме, пристъпи и остана.
Прелива болка в тъжните очи,
топят се бавно думи, не говорят,
а времето с болезнени следи,
с безброй горчиви сълзи ги повтаря.
И името ти мъката крещи,
небето е надвиснало над мене.
Гората се разтвори, приюти,
тез спомени за миналото време!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
