elenasim1 (Елeна)
178 6580
14.01.2012 г., 13:06 ч.

Среднощна олелия 

  Поезия » За деца
964 0 21

На прозореца потропва

снежинка бяла във нощта.
Ох, изскърца и похлопва
вънка страшната врата.
 
Свит треперя под юргана,
голям юнак съм, няма що,
искам да извикам ,,мама'',
но НЕ, ще преброя до сто.
 
Две очи ме гледат от долапа,
а под кревата чувам - БУМ.
Къде изчезна ми чорапа?
Кой издава този шум?
 
Скокнах, аз съм си смелчага,
котето ми вика МЯУ,
под кревата то избяга,
дръпна и чаршафа бял.
 
Срам. Къде да се покрия,
че настана олелия.
Чувам да се смее с глас
мама в този късен час.

- Хайде по местата да отиват,
всички бързо да заспиват...

 

 

(с обич за Симо)

© Елeна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??