Среднощна олелия
На прозореца потропва
снежинка бяла във нощта.
Ох, изскърца и похлопва
вънка страшната врата.
Свит треперя под юргана,
голям юнак съм, няма що,
искам да извикам ,,мама'',
но НЕ, ще преброя до сто.
Две очи ме гледат от долапа,
а под кревата чувам - БУМ.
Къде изчезна ми чорапа?
Кой издава този шум?
Скокнах, аз съм си смелчага,
котето ми вика МЯУ,
под кревата то избяга,
дръпна и чаршафа бял.
Срам. Къде да се покрия,
че настана олелия.
Чувам да се смее с глас
мама в този късен час.
- Хайде по местата да отиват,
всички бързо да заспиват...
(с обич за Симо)
© Елeна All rights reserved.
Сърдечно ти БЛАГОДАРЯ!
