Среднощни угризения
Нахална бях - поисках без остатък
дните ти, а те не бяха мои,
и по детински бягах срещу вятъра,
а хвърчилата в мен са още голи.
И нежна бях, но ти ме изостави -
с вроденото ти чувство за приличие,
не разруши моралните устои
и аз останах в сянка нелечима.
И луда бях, и още те копнея,
загърбила семейството ти свято,
аз цяла се отдадох, но небето
удари с гръм и... ти ме изостави.
Сега съм само спомен от вина
и ще потъна в здрача полужива,
а ти ще бъдеш вечният кошмар,
със който всяка вечер ще заспивам.
http://www.youtube.com/watch?v=U1pgt-TjCLM
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жулиета Великова Всички права запазени
...Селви, evet!
