Добър вечер, Самота!
Не стой на прага ми,
добре си ми дошла.
Животът туй предлага ни.
От дългите ни вечери
на необичане,
зад тъмните стъкла
на тежката вина.
Какво дошла си да ми кажеш?
Че вече си приятелка добра?!
Дали? Или да ме накажеш,
както друга преди теб ми обеща.
Та аз обичам ли те
или те мразя?
Кажи ми, моля те, кажи.
Нима е нужно да боли?
Раздавах, без да вземам
и вземаха ми, без да връщат.
Превърнах се в нощна поема
и само сенките ме прегръщат.
Ела, да поседнем във мрака -
уморена съм от чужди съдби.
Защо мълчиш? Запали си цигара,
кафето недопито стои.
От другите ме е страх -
от добрите
с теб сме другари,
нали?
И днес вече вчера е,
а утре е - може би,
но не слагай цвете в ревера
не ти отива - скърби.
И ако хората питат,
кажи им, че пихме кафе.
© Камелия Миланова Всички права запазени
Харесах!