Със теб се запознахме на кафе
в една спокойна, майска вечер,
ти бе под своето небе,
а аз бях в своя свят далечен!
Привлече ме доброто ти сърце,
безкрайно откровена и ранима!
Във теб видях душата на дете –
но всъщност, си така неотразима!
Разбрахме се за следващо кафе,
все тъй го пием, сред нощи́те!
Говорим си със теб какво ли не,
за стихове, за слънце, за мечтите...