jantreya (Валентина Шейтанова)
240 3900
29.08.2007 г., 18:49 ч.

Среща 

  Поезия
669 0 8
 

                                                                 С Р Е Щ А


Днес срещнах самотата си. Вървеше

през някакво различно измерение.
Край къщи със измислени фасади.

В страна, в която хората са млади,

което и създаваше проблеми,

защото тя е стара самота.

                           

И уж се знаем с нея от години,

необяснимо, подло, безпричинно,

от някъде като река извира.                                                               
Понякога съвсем не я разбирам.

Залива ме, а после се отдръпва.

Навярно е кармична самота.                                           


Негодна да се справи със живота.

Безпомощна, в стремежа да общува.

Макар, че я подхранвам със надежди,

аз зная - несъмнено я подвеждам.

Надеждите са малко бутафорни,

а тя е разсъдлива самота.                                                 


Вървях след нея. Малко странно беше.

Не я докоснах - да не я разсея,

защото самотата ми твореше...

        

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??