Среща
С Р Е Щ А
Днес срещнах самотата си. Вървеше
през някакво различно измерение.
Край къщи със измислени фасади.
В страна, в която хората са млади,
което и създаваше проблеми,
защото тя е стара самота.
И уж се знаем с нея от години,
необяснимо, подло, безпричинно,
от някъде като река извира.
Понякога съвсем не я разбирам.
Залива ме, а после се отдръпва.
Навярно е кармична самота.
Негодна да се справи със живота.
Безпомощна, в стремежа да общува.
Макар, че я подхранвам със надежди,
аз зная - несъмнено я подвеждам.
Надеждите са малко бутафорни,
а тя е разсъдлива самота.
Вървях след нея. Малко странно беше.
Не я докоснах - да не я разсея,
защото самотата ми твореше...
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
