19.03.2016 г., 18:11

Среща

438 0 0

Минута след минута

сърцето предизвиква

вълнение безкрайно

в очакване на бърза стъпка.

Секунда след секунда

усещам лекия дъждец

край бутната спирка

търся нежния поглед.

Ето идва, тъй различна!

Емоция смирена-магия

изпълва всяка романтика

и на въглен изпича любовта.

Уж умира земна мисия

да обичам безусловно –жаден

чакам нейната усмивка.

Ала първата усмивка

бележи наслада вечна

дарява съдбовния миг

към рая небесно красив!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Божилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...