Среща
Надявах се отново да те видя
на пейката под тъжните коси на нашта ива,
забравила за старите обиди –
да се целуваме безмилостно и диво.
И страшно ми се искаше да се обичаме –
само двамата, на пейката, под ивата.
Но тебе страшно те нямаше. И аз напразно виках
и потъвах в спомени, и се превръщах в минало.
После приседнах под ивата.
Там имаше жена, преди, личи, била красива,
която тихо ме попита: “Избяга ли най-после от сивото.
Ето ме. Ще се любим ли страстно и диво?
А по-нататъка какво е станало – не знам.
Ще разберете само ако някога сте влизали във храм.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
