Среща, допир и прегръдка
Познато ми е непознатото, пропиляно в дните,
замлъква тихичко пианото, щом вечер пак заспите.
Бягам в свойте сънища, в кошмарите живея,
птиците отлитат някъде, тъмнината ще прелее.
По прашни рафтове събирам престарели спомени,
самотно-скрити проходи в сърца пребродени.
Среща, допир и прегръдка, след това една раздяла,
всичко ново ми се струва, целувка с поредната промяна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Георгиев Всички права запазени
