Среща с аромат
На спирката ме плесна нежен аромат,
очи си вдигнах да потърся аз парфюм,
но ти небрежно бързаше по своя друм
и остави ме във шах със пешката и мат.
Нали си падам страстен меломан,
засвири сластна музика в ума ми,
гласът ти канеше ме нежно с думи,
но моят секна в бляна си омаян.
Събуди ме трямваят нажежен и крив,
ядосано проклех и сладкия захлас
и липсата на смелост да поема риск.
Не хвана ли копнежа в твърда власт,
сирените с къдрици вземат ме за трици
и в морето бурно бродя без компас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Стайков Всички права запазени
