Спомням си, дойде облечена,
само по палто...
дали не беше и съблечена,
стои в главата ми едно "Ако"...
Но помня!
Беше страст гореща!
За час, за два...
още споменът подсеща...
Целувки - сладък шоколад,
облизвах те сякаш векове!
Без почивка, пак и пак...
помня още твойте стонове!...
И после под звездите,
двамата със теб,
пак брояхме дните
до срещата ни - сладък мед!...
За да можем някак си в света,
да разтопим дори за миг
дните, затворени в леда,
на милиони страхове!...
© Добромир Иванов Всички права запазени