Среща в безкрая
Среща в безкрая
С теб сме две различни вселени,
безспир през пространство и време,
през пречки и всякакво бреме,
един към друг в миг устремени.
Притихва над нас тишината
в среднощни безсънни въпроси –
ти кой си, за мене какво си,
какво ли крои пак съдбата...
... дали ще сме изпепелени...
Не! Ние, днес преодолели
съмнения, грешки, раздели,
стоим един до друг смирени.
За тебе съм ласката звездна,
с която любов – чиста, бяла,
в очите за теб засияла,
огрява среднощната бездна.
Кристалното ти огледало –
лицето, в което се вглеждам,
е моя мечта и надежда –
щастливо за мен просветляло.
Живота живеем с открити
чела, без лъжи и заблуди.
Какво, че ни гледат с почуда –
докрай себе си сме - аз и ти!
.08.2010/.08.2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Йорданова Всички права запазени
Кате, благодаря, че си намиинала!
