Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
2.01.2008 г., 7:13 ч.

Срещата.... 

  Поезия
611 0 12

Там, в планината на черна пътека
изщрака моторът, угасна колата.
Грабнах сакото и тръгнах полека,
напряко поех през гората.
Някъде там зад малкия рид
трябваше да има градче,
а там във река, на участък открит
се къпеше малко мече.
И като малък съм влизал в гората,
когато бяхме пастири,
разказвахме си за Сатаната
и че бродели нощем вампири.
Денем в таз чудна природа
не чувстваш в тебе умора,
но нощем, звуци от дива порода
превръщат дърветата в хора.
И вървейки, така с тази "утеха"
ми се искаше да крещя,
денят тихо свали своята дреха
и надяна оназ на нощта.
Въздухът даже беше изстинал,
внимавах и стъпвах по-леко,
не знам колко път бях изминал,
но градът бе още далеко.
Сетне видях огъня лек,
запален от някой в гората,
до него бе седнал едър човек
и странни бяха краката му.
Отнякъде чух кучешки лай,
пристъпих, подадох ръката си,
помолих човека за мъничко чай
и седнах да стопля снагата си.
После разказах му за страха си,
за вампирите, за Сатаната
и двамата потънахме във смеха си,
който отекна в скалата.
Легнахме заедно и моята мисъл
се виеше като пушека плавно.
Не зная кога, но си беше отишъл,
а огънят догаряше бавно.
И на разсъмване, не знам откога,
чувах един свиреп смях
с кози копита, с опашка, рога,
диви очи ми всяваха страх.
Събудих се сам от това приключение.
Душата ми не бе се надявала,
но сетне разбрах как във забвение
нощта, бях прекарал със ДЯВОЛА!

 

********************************************* 

*********************************************


Прелетял годините на миналото,
родил се във пространство и звезди
със кървави очи, вампирски зъби,
съсухрено лице на крехък череп,
напукани ръце и сини нокти,
за да дойдеш в моя сън като кошмар,
който ме изпива като паяк.
Не вярвах, че си толкова зловещ,
представях си те по-невинен,
като палач в изкуството си вещ,
разкъсваш в мене всяка сила.
Отиваш си и пак се връщаш
трагедия, необуздана лудост,
разложен в грях във тръпки и полуда,
със сините си нокти ме прегръщаш.
При угасени светила аз пак те виждам,
виждам те на живо и мълча,
потя се, сетне... смях,
прехапал устни диво се обръщам
и кървави очи във мойте гледат,
от теб не може да се скрие никой...

 

 

 

 

 

 

 

СТРАХ !!!

© Валентин Желязков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • зинка (Зина ) ЗИНКА, успя да ме усмихнеш... Благодаря ти.
  • Благодаря за хубавите думи на всички, но днес прочетох нещо, което ме изпълни докрай, а тоава е стиха на Валери Шуманов --> http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=90995#comments Препоръчвам ви да го прочетете - това момче е талант, което ще се превърне в...гений! Благодаря ви още веднъж. Прегръщам ви всички!
  • Валентино, поете, единодушни сме всички! А и е очевидно, нали?!
    Много си добър, браво!!!
  • Тръпки ме побиха, притъмнява, а съм сама...как не го видях сутринта този стих...
    Много внушително, браво!!! Голям разказвач в рими!!!
  • Довереница (Дочка ) Страхът може да бъде подтиснат, много подтиснат от силната воля, но...никога победен напълно. Когато спреш да се страхуваш...може би си мъртъв...
  • Винаги е по-важно страхът да е победен,
    тогава и като спомен не толкова страшен!
  • Как винаги превръщаш историите в поезия!направо ме разби тази динамика и темперамент.Имам предвид продължението.Талант си.Честита Нова година!
  • Тръпнех и се изпотих докато четях...
    магьосник, който пише стихове...това си ти!
    с много обич за теб, речовити приятелю.
  • Поздравления!!!Много, много размисъл!!!
  • Поздравления!!!Щастлива Нова година!
  • Винаги го носим в себе си, но успяваме да го надвием.
    За много години !
  • Страховитичко...Поздрав!
Предложения
: ??:??