Срещата....
Там, в планината на черна пътека
изщрака моторът, угасна колата.
Грабнах сакото и тръгнах полека,
напряко поех през гората.
Някъде там зад малкия рид
трябваше да има градче,
а там във река, на участък открит
се къпеше малко мече.
И като малък съм влизал в гората,
когато бяхме пастири,
разказвахме си за Сатаната
и че бродели нощем вампири.
Денем в таз чудна природа
не чувстваш в тебе умора,
но нощем, звуци от дива порода
превръщат дърветата в хора.
И вървейки, така с тази "утеха"
ми се искаше да крещя,
денят тихо свали своята дреха
и надяна оназ на нощта.
Въздухът даже беше изстинал,
внимавах и стъпвах по-леко,
не знам колко път бях изминал,
но градът бе още далеко.
Сетне видях огъня лек,
запален от някой в гората,
до него бе седнал едър човек
и странни бяха краката му.
Отнякъде чух кучешки лай,
пристъпих, подадох ръката си,
помолих човека за мъничко чай
и седнах да стопля снагата си.
После разказах му за страха си,
за вампирите, за Сатаната
и двамата потънахме във смеха си,
който отекна в скалата.
Легнахме заедно и моята мисъл
се виеше като пушека плавно.
Не зная кога, но си беше отишъл,
а огънят догаряше бавно.
И на разсъмване, не знам откога,
чувах един свиреп смях
с кози копита, с опашка, рога,
диви очи ми всяваха страх.
Събудих се сам от това приключение.
Душата ми не бе се надявала,
но сетне разбрах как във забвение
нощта, бях прекарал със ДЯВОЛА!
*********************************************
*********************************************
Прелетял годините на миналото,
родил се във пространство и звезди
със кървави очи, вампирски зъби,
съсухрено лице на крехък череп,
напукани ръце и сини нокти,
за да дойдеш в моя сън като кошмар,
който ме изпива като паяк.
Не вярвах, че си толкова зловещ,
представях си те по-невинен,
като палач в изкуството си вещ,
разкъсваш в мене всяка сила.
Отиваш си и пак се връщаш
трагедия, необуздана лудост,
разложен в грях във тръпки и полуда,
със сините си нокти ме прегръщаш.
При угасени светила аз пак те виждам,
виждам те на живо и мълча,
потя се, сетне... смях,
прехапал устни диво се обръщам
и кървави очи във мойте гледат,
от теб не може да се скрие никой...
СТРАХ !!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
