Срещнахме се

melian4eto (Деси)
77 16

16.01.2014 г., 18:01 ч.

Поезия » Любовна

599 0 0

Срещнахме се толкова далеч,

в тъмното изгубихме ръцете.

Твоята любов е като свещ –

пари и изгаря, но не свети.

Восъкът ни свърза във едно,

вече сме вградени, онемели.

Скъсах и последното звено,

за да разбера, че сме се слели.

Белезите вече не болят,

всичките стени са като пясък,

мислите превземат и кръжат,

викам те с последния си крясък.

Моля те, тръгни си... и ела.

Моля те спаси ме... остави ме.

Моля те, не чакай пролетта.

Моля те, обичай ме, любими...

Все така безгласно си крещим,

все така неистово се молим

пак един от друг да се спасим,

пак един във друг да се разтворим.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.