26.11.2015 г., 21:17

Сродна душа

568 0 2


 

Ти си светло прозорче във края на селото
и пътека във гъста гора,
глътка чай от омайниче нежничко,
разтопила леда във кръвта.

Ти си слънце сред моите залези,
ти си мост над сърдита река,
морски фар сред неонови лампи,
чиста капка във жадна земя.

Ти си стръкче надежда покълнало в себе си,
ти си стомна със жива вода,
ти си част от две търсещи вечности,
ти си моята сродна душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Ел за милите думи!!!


    Благодаря ти, Младене за топлите думи! Много си мил!!! Написала съм доста неща и все някога ще ги публикувам!!!
  • Нежно и докосващо стихотворение си написала, Цвети. Лирическият е просто за завист. Дано осъзнава на какво съкровище е попаднал. А четейки творбата ти се запитах, какво ли би написала за половинката си, щом така възхитително възпяваш сродната си душа!!
    Поздравление и 6 от мен!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...