Vedrin (Ясен Ведрин)
212 762
11.08.2013 г., 12:18 ч.

Стара луна 

  Поезия » Любовна
648 1 6

Любовта ни е стара луна.
Помни приливи в чувствата нежни.
Всеки дъх, уловен в тишина.
Болки, радости, мигове прежни.


Даже с облак да скрие очи -
в тиха сребърност тя ще прозира,
и с дантела от светли лъчи
всеки спомен у нас ще бродира.


В късна птица - за зов ще трепти.
С южен вятър ще гали покоя.
Лунатиците в нас ще смути.
Още твой съм... И още си моя...


И ще тръгнем в среднощни тъми
да се шмугнем в нощта-одеало.
Керемидено-топли. Сами.
Под луна - невъзможна от бяло.


(Сбъднати предчувствия)

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ох, какво предчувствам...!
  • Сребърен стих със звездна бродерия! Хареса ми!
  • Когато любовта ликува под сребърната егида на Луната...Хареса ми!
  • Поздравления!
  • Благодаря ти за поетичния коментар, Елена! Нека луната те озарява с нежност и сребърно вдъхновение!
  • Много красиво стихотворение! Тази стара луна съм я виждала

    Стара луна
    Като стара луна под бяла забрадка,
    ще ме виждаш в съня си все по-сама.
    Някой път ще се скрия
    без да преча, за кратко,
    в твойта скитаща, луда и пияна душа.
    Ще ти сресвам косите,
    ще ти паля огнища,
    ще ти нося пантофите, днешната поща.
    Ще се моля за теб – не явно, а скришом,
    ще залостя вратата за неканени гости.
    И през девет дерета вода ще ти нося,
    ще ти меся погачи от смях, светлина...
    Отвори ми вратата – уморих се да прося.
    Аз без теб се превръщам в стара луна.
    Като тънката сянка на лудия делник –
    все изпращам деня си под голо небе.
    Отвори ми вратата –
    аз съм просто отшелник,
    който сбира във шепите слънце за теб.
Предложения
: ??:??