Старата къща
Порутен покрив,
сгърбен от годините,
над старата градина
се привежда,
дали, за да я стопли,
или само
в локвите под пруста
се оглежда.
Две пусти дупки,
липсващи стъкла –
очите
на забравена старица,
парче перденце
с кръпки от листа
развяват се –
криле на бяла птица.
По стъпалата
се изкачва мъх,
заглъхнали са
бързи детски стъпки.
Останал е
единствено дъбът,
прегърнал спомени,
сълзящи в нови пъпки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роси Савова Всички права запазени
