Старата къща

Poetry

1.6K 0 10

Порутен покрив,

сгърбен от годините,

над старата градина

се привежда,

дали, за да я стопли,

или само

в локвите под пруста

се оглежда.

Две пусти дупки,

липсващи стъкла –

очите

на забравена старица,

парче перденце

с кръпки от листа

развяват се –

криле на бяла птица.

По стъпалата

се изкачва мъх,

заглъхнали са

бързи детски стъпки.

Останал е

единствено дъбът,

прегърнал спомени,

сълзящи в нови пъпки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

idemidoidemi (Идеми Дойдеми)

много наситено, много разхвърляно ... в смисъл, че не са звършени метафорите и оставя такова усещане

но пак - кефи

като изключиш свръхкритичния рецептор

2011-11-29T00:12:18+02:00
fervor (fervor)

"Две пусти дупки,

липсващи стъкла –

очите

на забравена старица,

парче перденце

с кръпки от листа

развяват се –

криле на бяла птица."

Много ми хареса!

2011-11-28T22:58:10+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"По стъпалата се изкачва мъх..."
Картината за гърлото те хваща
и в тишината обградила въздуха
застоят за изтеклото заплаща...

2011-11-28T22:54:30+02:00
Valens (Валентина Лозова)

Красота!!!

2011-06-12T09:50:31+03:00
Eia (Росица Танчева)

"По стъпалата
се изкачва мъх,
заглъхнали са
бързи детски стъпки.
Останал е
единствено дъбът,
прегърнал спомени,
сълзящи в нови пъпки."

Мисля, че не би могло да се напише по-добре. Поздравления, Роси!

2010-08-06T11:59:12+03:00