Aug 1, 2010, 12:37 PM
Старата къща
Порутен покрив,
сгърбен от годините,
над старата градина
се привежда,
дали, за да я стопли,
или само
в локвите под пруста
се оглежда.
Две пусти дупки,
липсващи стъкла –
очите
на забравена старица,
парче перденце
с кръпки от листа
развяват се –
криле на бяла птица.
По стъпалата
се изкачва мъх,
заглъхнали са
бързи детски стъпки.
Останал е
единствено дъбът,
прегърнал спомени,
сълзящи в нови пъпки.
© Роси Савова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
"Две пусти дупки,
липсващи стъкла –
очите
на забравена старица,
парче перденце
с кръпки от листа
развяват се –
криле на бяла птица."
Много ми хареса!
-
"По стъпалата се изкачва мъх..."
Картината за гърлото те хваща
и в тишината обградила въздуха
застоят за изтеклото заплаща...
-
Красота!!!
-
"По стъпалата
се изкачва мъх,
заглъхнали са
бързи детски стъпки.
Останал е
единствено дъбът,
прегърнал спомени,
сълзящи в нови пъпки."
Мисля, че не би могло да се напише по-добре. Поздравления, Роси! -
Пишеш прекрасно! Прочетох и другите ти стихотворения. Това ми харесва най-много и затова коментирам тук! Сърдечни поздрави!
-
Всяко начало е хубаво.
Хубаво е началото на деня.
И залезът е хубав,
защото е начало на нощта.
Хубаво е началото на любовта.
И раздялата е хубава,
ако е начало на нова любов!
Хубаво е началото на живота.
И смъртта е хубава,ако е начало на нещо..... Стефан Цанев
Благодаря ви airiskra, zara и сиа!
Пожелавам ви среща с весели, слънчеви и дъхащи на щастлив живот къщи! -
Пречистващо!!!
-
Много хубаво,браво!
-
Страхотен стих,много красив,Роси!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
но пак - кефи
като изключиш свръхкритичния рецептор