Старата липа
СТАРАТА ЛИПА
Старата липа в средата на града.
Кога се е родила? Кой ли знае,
но всички я познават как ухае.
Под сянката й кътче е чудесно,
удобно е за срещи, интересно.
Тук сядат често нейните акрани,
познайниците стари - ветерани.
Говорят си за минали години,
за фронта, за кайсиеви градини.
Търкулва се денят към икендия
и ето, че настава олелия.
Децата идват, за да поиграят
с приятелите, както те си знаят.
Едните учат колело да карат,
другите с ролерите падат, стават.
Денят притихва, синя нощ се спуска,
липата уморена се отпуска,
но не заспива, само се унася.
Китара пее, някой й приглася.
Във мрака двама влюбени се срещат,
целуват се и нежно се прегръщат.
Липата им се радва и сияе.
Нощта красива на любов ухае.
Старата липа в средата на града.
Кога се е родила? Кой ли знае,
но любовта на липов цвят ухае.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Велчева Всички права запазени
