liliv (Лилия Велчева)
151 867
12.02.2008 г., 8:19 ч.

Старата липа 

  Поезия
2584 0 13

СТАРАТА  ЛИПА

 

Старата липа в средата на града.

Кога се е родила? Кой ли знае,

но всички я познават как ухае.

Под сянката й кътче е чудесно,

удобно е за срещи, интересно.

Тук сядат често нейните акрани,

познайниците стари - ветерани.

Говорят си за минали години,

за фронта, за кайсиеви градини.

Търкулва се денят към  икендия

и ето, че настава олелия.

Децата идват, за да поиграят

с приятелите, както те си знаят.

Едните учат колело да карат,

другите с ролерите падат, стават.

Денят притихва, синя нощ се спуска,

липата уморена се отпуска,

но не заспива, само се унася.

Китара пее, някой й приглася.

Във мрака двама влюбени се срещат,

целуват се и нежно се прегръщат.

Липата им се радва и сияе.

Нощта красива на любов ухае.

Старата липа в средата на града.

Кога се е родила? Кой ли знае,

но любовта на липов цвят ухае.

 

 

© Лилия Велчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??