Старческа ръка
Не бих подминал старческа ръка,
протегната към мен, да я милея.
Да мога като зов да изрека
от болката изстраданото в нея.
За пръстите, отдали всеки плам,
на блъскането - лете или зиме.
За ориста в насечената длан,
която като огнен нож гори ме.
Петаче да й пусна - ще гнети,
дори и да достигне за самуна.
Прости ми, дядо! Моля те, прости!
Ръката ти аз искам да целуна!
В дъха си твоя хал да задържа,
а после върху лист да го изплача,
преди по моя път да продължа,
а ти - въздъхнал да потънеш в здрача.
И в сенките, от нощни висини,
една ръка с любов да те погали.
Хвани я, дядо! Здраво я хвани,
че миналото - кучета го яли...
Но в бъдното, прекрачил... Ей така!
Докле очи притвориш... И те няма!
С най-святата, прободена ръка,
да литнеш тих...
На Господ Бог към Храма!
(Бакърена паничка)
© Ясен Ведрин Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря на Дани и Ивелина, Анна и Вихра, Валентин и Калина за съпричастието в моя стих!
-
Прекрасно...Ражда спомени
-
Не бих ти пуснал петаче в паничката. Не бих ти целунал и ръка. Просто ще ти кажа: благодаря! За красивата и топла поезия.
-
"В дъха си твоя хал..."- тази част ме прониза. Как пишеш? Ти си корифей на словото! На село си имам една бабка- съседка ми е. Два пъти по- възрастна е, но аз я наричам "девойка" и такова е обръщението ми към нея. Да знаеш как й блесват очите! Като момиче се смее... А щом й подвикна от пътя,тя затропва с бастуна към вратата, щастлива, че някой я търси. Така де, отклоних се. Неудобно ми е да коментирам творбите ти, затова само ще ти благодаря за тях!
-
Изключително въздействащо. Омагьосваш с думи.
-
Достойнството на зрялата мъдрост!
Поклон пред тези които не са вече между нас!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
