Не бих подминал старческа ръка,
протегната към мен, да я милея.
Да мога като зов да изрека
от болката изстраданото в нея.
За пръстите, отдали всеки плам,
на блъскането - лете или зиме.
За ориста в насечената длан,
която като огнен нож гори ме.
Петаче да й пусна - ще гнети,
дори и да достигне за самуна.
Прости ми, дядо! Моля те, прости!
Ръката ти аз искам да целуна! ...