Старците и морето
... Старецът приседна край морето
на пейката, изцапана с мечти,
умората притисна го в сърцето,
склопи за миг разплакани очи.
Потръпна леко - бризът го докосна,
прониза вятър крехката снага,
а болката му, сякаш смъртоносна,
напомни му, че близо е нощта...
Замисли се за минали години
и спомени заляха го в порой -
въздушни кули сринати в руùни
и пръснати на късчета безброй...
На тази пейка в младите си нощи
копнееше далечната жена
и молеше за още... и за още,
прегърнал само сляпата тъма.
Завърна се към мигове щастливи,
откраднати единствено за тях...
целувките и ласките красиви,
жигосали божествения грях...
Морето бе единствено свидетел
на тяхната нестихваща любов.
На клетвите прошепнати владетел,
с вълните си дарил им благослов!
................................
Очи отвори старецът с умора
и вгледа се в тълпата отстрани,
а някъде сред множеството хора
позна Жената с белите коси...
Подпряна на бастунче, уморено
пристъпваше към пейката с мечти...
Сърцето ù прескачаше смутено,
в очите ù преливаха сълзи.
Приседна Тя до стареца и нежно
ръката му трепереща пое...
загледа се в очите му безбрежни,
дълбоки, като тяхното Море...
И в миг дочуха песен от вълните,
почувствали отново младостта,
докоснала на старците душите...
събрала ги единствено в смъртта...
А хората ги гледаха смутени
потънал всеки в свойта рутина,
но старците отпуснати, засмени,
поели бяха път към Вечността...
...............................
На пейката прегърнати стояха
два трупа със преплетени ръце...
дъждовни капки бавно заваляха -
за тях заплака тъжното море...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дида Христозова Всички права запазени
))